ДО ПРЕЗИДЕНТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


ДАМИ И ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ,



Миналата седмица българските медии разпространиха новината,  че за поредна година,  Националната Астрономическа Обсерватория “Рожен” е пред затваряне. Гласове за спасяването й се надигнаха не само сред астрономите, които биха загубили ценна апаратура и възможности за научна работа, но и сред българските граждани,  за които Обсерваторията е символ за нашите космически амбиции. И макар че пари за НАО Рожен все пак се намериха, бих искала да използвам момента, докато случаят е свеж в паметта ни, за да поставя по-общия въпрос за финансирането на природните науки в България.


За съжаление, липсата на средства за научни институции не е уникална за астрономията и не е характерна само за това правителство.


Липсата на адекватно финансиране е хронична и широко разпостранена в областите на физиката, химията, биологията, както и инженерните дисциплини. Причината за това жалко състояние е, че в България на парите за наука се гледа като на подаяние, “понеже фундаменталните научни изследвания нямат практическа полза”.  Тази мантра, изречена многократно,  както от политици,  така и (за съжаление) от някои учени,  е не само грешна,  но и вредна. С това писмо искам да Ви убедя,  че финансирането на научни изследвания има директна възвръщаемост и полезни непряки резултати. Въпросът за една малка държава като България в началото на 21ви век не е “Можем ли да си позволим да харчим пари за наука?”. Въпросът е: “Можем ли да си позволим да не финансираме научни изследвания и технологично развитие?


Инвестицията във фундаментална научна работа и технологии е пряко свързана с икономическото ни развитие. България е на едно от последните места в Европа по инвестиции в науката (0.5% от брутния вътрешен продукт). При това положение не е изненадващо, че Лисабонския доклад на ЕС (2010 г.) ни класира на последно място по иновации, научни изследвания и развитие и че сме на последно място по износ на високо-технологични продукти. Инвестициите в наука имат пряка възвръщаемост: по проучвания на Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) и Европейската Космическа Агенция (ESA), всяко 1 Евро похарчено от CERN/ESA за договори към частни фирми създава 3 Евро икономическа полза. Непряката възвръщаемост под формата на търговски приложения на научни разработки и технологии,  сътрудничество между научни организации и частни предприятия,  нови патенти,  и т.н.,  също биха допринесли към българската икономика.


Инвестицията в наука е инвестиция в най-ценния ни природен ресурс - човешкия ни потенциал. Ако България иска да се облагодетелства от развитието на високите технологии в области като комуникации, компютри, зелени технологии и прочие, то трябва да инвестираме в обучаването на високо квалифицирана работна ръка със знания и умения в тези области. Не четенето на учебници, а научната работа дава на студентите и докторантите безценните знания и умения за работа в индустрията. Но за да могат нашите университети да осигурят подготовка на световно ниво, България трябва да има политическата воля да финансира научна дейност в тези области на конкурентно равнище. Само по този начин българските учени ще могат равностойно да  сътрудничат cъс световните си колеги,  нашите университети и БАН ще могат да привлекат обратно бившите си сътрудници, принудени днес да работят в чужбина,  и най-сетне - ще бъдат в състояние да предложат добри условия за чуждестранни специалисти. Само така българските деца ще придобият знания и умения равносилни на тези на европейските си връстници.


Нереално е да очакваме,  че инвестициите във фундаментални научни изследвания ще бъдат направени от частния сектор. За успешното финансиране на научни изследваня  е необходима дългосрочнa и стабилна подркепа. Болшинството от представителите на българския частен бизнес са малки и средни предприятия (<250 работници), които нямат достатъчно капитал за инвестиции без бърза възвръщаемост. България има по-малко от 1000 големи частни фирми, като нищожна част от тях работи в области,  директно свързани с науката и технологиите. Дори и те да инвестират в развитието на нови продукти и технологии,  този модел е приложим спрямо изключително малък брой тясно специализирани отрасли. Единствено финансиране на държавно равнище може да има необходимия размах и продължителност и единствено по този начин може да се постигне съществено развитие и привличане на нови инвестиции в ключови индустрии.


В края на това писмо искам да се върна на темата за астрономията. Аз съм възпитаничка на Физическия Факултет на СУ (2002 г.). През 2009 г. защитих докторантура по астрономия в Университета на Аризона и в  момента съм асистент във Факултета по Астрономия в Университета Йейл,  един от най-старите и престижни университети в САЩ. Всекидневната ми работа се състои от програмиране и софтуерен дизайн,  създаване и мениджмънт на бази данни,  обработка на астрономически цифрови изображения от космическия телескоп Хъбъл и големи наземни обсерватории. В същото време аз съм изпълнителен мениджър на научен проект на стойност над 1 милион американски долара. Работата ми изисква задълбочени познания по физика,  математика, програмиране, както и уменията да извършвам нови научни изследвания, да ръководя екип от хора с  разностранни умения и да обучавам студенти и докторанти. Тези знания и умения не са нещо специално за мен или астрономията. Такава е подготовката, която получава всеки един студент или докторант, преминал през научна лаборатория. Мои колеги астрономи намират изява в биотехнологични, финансови, и софтуерни компании, във фирми които изпълняват договори за министерството на отбраната и в редица високо-технологични индустрии. В по-общ план, астрономията днес е наука, която чрез международни проекти като космическия телескоп Хъбъл, радио-обсерваториите в Антарктида и измерванията необходими за откритиването на нови планети, е не само на ръба на човешкото знание, но и на ръба на развитието на нови технологии, материали и инструменти.


С този пример, уважаеми дами и господа, Ви каня да започнем сериозния разговор за подобаващото финансиране на фундаментални научни изследвания в България. Нито далечните галактики, нито елементарните частици, нито ДНК изследванията на мишки имат директно осезаемо влияние върху Вашия живот и живота на милионите български граждани. Но те са пряко свързани с изграждането на модерна икономика, обучението на българските деца по световни стандарти, създаването на квалифицирана работна ръка и, в крайна сметка, “оттласкването” на България от дъното на таблиците на европейските статистики -  важни цели зад които всички можем да се обединим. Как ще постигнем тези цели? Как, най-после, ще ги стигнем американците? Аз ще се радвам да участвам в този разговор.



С уважение,



д-р Ивелина Момчева

Асистент, Университет Йейл

http://www.astro.yale.edu/iva/


Ню Хейвън, Кънектикът, САЩ

22, Ноември, 2012


 

Подписи в подкрепа на писмото (до 8:00АМ ЕТ, 5-12-2012):


  1. (1)д-р Мария Любенова, Max Planck Institute for Astronomy - Germany, научен сътрудник


  1. (2)Веселина Калинова, Max Planck Institute for Astronomy - Germany, Докторант


“Нека запазим научните очи на България! Така по-лесно ще вървим по пътя на прогреса и технологичното развитие!”


  1. (3)д-р Грета Панова, University of California - Los Angeles, Assistant Professor


  1. (4)д-р Искрен Георгиев, European Space Agency, International Research Fellow


"Единственото което мога да добавя, към това иначе така прекрасно подготвено писмо, е че финансирането в развитието на научни изследвания и технологий, чрез фундаменталните науки и техните представители (споменатите в писмото обсерватории, инстути и университети и членства в междунродни организации) гарантира благоприятната почвата за развитие на уникалният потенциал у българските деца. Само тогава може да се очаква икономически, социален и най-вече ценностен прогрес в бъдещето на българското общество. Това от което най-много страда страната ни в момента. Западните страни са го осъзнали това много отдавна и мисля че е крайно време да се поучим от техният пример. Не изисква много усилия и капитал, а предимно добра воля и далновидност от хората отговорни за вземането на решения. Директен пример е отношението на българската страна към поканите за членство в Европейската Космическа Агенция (ESA). Непонятно защо само нашата страна, с дългогодишни традиции в развитието на космичните технологии, неможе да види реалните ползи от едно такова членство, за разлика от държави без абсолютно никаква история в космическите изследвания като Малта и Кипър. Имайки предвид че членският внос за България от €5млн за 5 години, т.е. около €0.7/данъкоплатец на година (за сравнение вносът на Белгия е €15млн., а средното европейско €10 на данъкоплатец на година), се връща на 90% обратно в България. Това ще стимулира отваряното на работни места в телекомуникационни, транспортни, земеделски компании и в индустрията като цяло поради евтината работна ръка, и най-важното, в подготовката и обучението на човешкият ресурс - бъдещето на страната. Да не споменаваме и стимулиращият ефект върху подрастващото поколение който би имал едно членство на България в ESA. Реализиране на последното, ще гарантира на политиците и спечелването на всички млади, образовани и здраво мислещи гласоподаватели. Имайки предвид нивото на това отворено писмо, подписано от голям брой висококвалифицирани български граждани учещи, живеещи и работещи в чужбина, силно се надявам то да бъде взето сериозно под внимание. Време е да се преосмислят приоритетите за развитието на България и нейният капитал в лицето на младото поколение."


  1. (5)д-р Мария Стаменова, School of Physics, Trinity College Dublin, Research Fellow


"Браво за инициативата! Дано помогне! Според мен най-страшното не е толкова, че парите дето се отделят са малко, колкото това че и малкото дето го има отива не по предназначение, а в джобчетата на разни хитреци. Мисля, че е добре да добавиш настояване за незабавна реформа в този фонд, някакво независимо (чуждестранно) експертно участие в оценяването и прозрачност. Както ти отбеляза преди, има много опит с добре работещи такива институции в другите страни, от които трябва да се поучат. Просто системата в България с разните “многостранно компетентни” комисии е безкрайно неадекватна, неконтролируема и очевидно неизбежно податлива на корупция. Успех! Мария"


  1. (6)д-р Златан Цветанов, Johns Hopkins University, Research Scientist/Reserach Professor


  1. (7)д-р Петър Песев, Gemini Observatory, Gemini Science Fellow


“Подкрепям напълно писмото. Съгласен съм, че научните институции в България изискват сериозно преструктуриране, но няма как да се получат положителни резултати без адекватно финансиране. “


  1. (8)д-р Миглена Димитрова, Институт по физика на плазмата, Чешка академия на науките, Прага, postdoc


"Колеги, аз бях от онези хора, които се опитваха да останат в страната и да правят наука въпреки трудностите. Достигнахме преди няколко години нивото, при което вече не беше възможно физическото ми оцеляване. Много ми е тъжно да го кажа, но наистина ме е срам от това, което се случва у нас. Аз не съм се отказала от нашата хубава страна, в мига в който видя “светлина в тунела” се връщам за благото на страната. Ще предам и опита, които добивам в момента, но най-вече ще насоча усилията си в привличане и обучение на млади хора!!! Нашето бъдеще. Искам под името ми да пиша българска институция. Гледайки списъка от хора, пръснати по цял свят и за жалост прогонени от България по един или друг начин, си мисля ако половината от тях се върнат..... Този умствен потенциал полага усилия за света, не за БГ господа управляващи!!! - направете така, че да ги върнете, моля.”


  1. (9)Николай Качаров, Universität Heidelberg, Докторант


  1. (10)д-р Георги Бояджиев, ICTP Trieste, Post Doc


  1. (11)д-р Валери Станишев, CENTRA, Instituto Superior Tecnito, Lisbon, Portugal, Senior Research Scientist


  1. (12)д-р Бончо Бонев, Kатолически университет на Америка / Център по Астробиология - NASA Goddard, Асистент


  1. (13)д-р Мартин Иванов, Eberhard-Karls Universität Tübingen, Research Assistant


  1. (14)Абедин Абедин, University of Western Ontario, CA, PhD


  1. (15)Момчил Молнар, Massachusetts Institute of Technology , Студент


  1. (16)Ивелин Пенчев, University of Glasgow, Студент


  1. (17)Ани Иванова, Princeton University, студент


  1. (18)д-р Юра Борисова, Universidad de Valparaiso, Chile, Full professor


  1. (19)Ивайло Христев, Danish Technical University, студент


“Абсолютни съгласен съм с позицията Ви! Не зная само какво трябва още да се направи за да Ви чуе някой?”


  1. (20)Д-р Иван Вълчанов, European Space Agency, European Space Astronomy Centre, Herschel Science Centre,  Scientist


  1. (21)д-р Николай Кондов, Blood Systems Research Institute - San Franisco, CA, Research Associate


  1. (22)д-р Никола Николов,Department of Astronomy and Physics, Louisiana State University , Асистент


  1. (23)д-р Теодора Георгиева, University of Arizona, Research Scientist


“Не е възможни да се мисли за бъдещето ако не се инвестира в науката. А бъдещето на една държава са нейните хора, никак не е чудно защо милиони българи са извън страната да търсят своето осъществяване.”


  1. (24)Мая Петкова, University of St Andrews, Студент


  1. (25)д-р Юлия Денева, Arecibo Observatory, Puerto Rico, Асистент


  1. (26)Гергана Белчева, University of Sussex, студент


  1. (27)д-р Радомира Лозева, CNRS, Франция, изследовател


  1. (28)д-р Николай Бобев, Simons Center for Geometry and Physics, State University of New York - Stony Brook, Research Assistant Professor


  1. (29)д-р Христо Стоев, Centro de Astrobiología, Мадрид, Испания, докторант


  1. (30)Камен Тодоров , Pennsylvania State University, докторант


  1. (31)д-р Петя Бобадова, Rockhurst University, Assistant Professor


  1. (32)Деян Гинев, Jacobs University Bremen, Докторант


  1. (33)Петя Дойчева, Universitat Zurich , докторант по молекулярна медицина


  1. (34)Инна Божинова, University of St Andrews, Студент


  1. (35)Делян Мутавчиев, University of Edinburgh, Докторант


  1. (36)Дойчо Карагьозов, New York University, PhD Student


  1. (37)Д-р Александър Тернянов, дм, Каталунски Здравен Институт, Барселона, Испания, специализант


  1. (38)д-р Изабела Найденова, Dublin Institute of Technology, Lecturer


  1. (39)д-р Илия Русев, Institute for Astronomy, University of Hawaii, Astronomer


  1. (40)Станислав Стратиев, University of Edinburgh, Студент


  1. (41)д-р Мирослав Николов, MPI - Biophysical Chemistry, Germany, Postdoctoral fellow


  1. (42)Тодор Димитров, University of Glasgow, Студент


  1. (43)д-р Венелин Ангелов, Physikalisches Institut, Universität Heidelberg, научен сътрудник


  1. (44)Трифон Трифонов, Landessternwarte,Heidelberg/Sofia University, Докторант


  1. (45)д-р Любомир Гаврилов, Université de Toulouse (France), професор по математика


  1. (46)д-р Илиана Николова, ERCEA (European Research Council Executive Agency), Брюксел, Research Program Officer


“Поздравления за инициативата и успех на каузата! Подкрепям напълно позицията, изразена в писмото. Българските учени, носители на престижните ERC-грантове (http://erc.europa.eu), все още се броят на пръсти, а класацията се оглавява от учени в страни, инвестиращи сериозно в научните изследвания. “


  1. (47)Явор Костов, Massachusetts Institute of Technology - M.I.T., Докторант


  1. (48)д-р Ана Сажина, Tufts University, USA, Assistant Professor


  1. (49)д-р Елка Коручева, Dep. Fisica Fundamental, Universidad Nacional de Educacion a Distancia, Madrid, Spain, Associate Professor


  1. (50)д-р Станимир Мечев, Stony Brook University, USA, професор


  1. (51)д-р Боян Торосов, Politecnico di Milano, postdoctoral researcher


  1. (52)д-р Стефан Робев, Charlottesville, Va, Professor Emeritus


"Наивно сме се самозблуждавали,

Науката че е духовна крепост,

В могъществото ѝ сме се надявали,

Но всичко се превърна във нелепост.


Сега след дяволски попълзновения

Превзета е без всяка съпротива,

Развихрят се във нея престъпления,

Вълна от непочтенност я залива.


Кой може да възспре това пропадане?

Не се намесва гузната държава,

Възвишените цели са предадени,

Безспир разграбването продължава.


На погребението като зрители

Ще са държавните ръководители.”


  1. (53)д-р Мария Соскова, СУ "Климент Охридкси"/  UC Berkeley, Доцент/ Visiting Scholar


  1. (54)Христо Георгиев, Hanover Medical School, Докторант


  1. (55)д-р Елена Гинина, University of Vienna, postdoc


  1. (56)д-р Светлана Бойчева, Женевски университет, Асистент


"Успех!!! Само гледайки списъка на подкрепилите инициативата, управляващите ... би трябвало да си дадат сметка каква голяма част от научния потенциал напуска страната, в повечето случаи завинаги. И докато за тях това вероятно по-скоро решава проблема, за страната като цяло проблемите тепърва ще започнат. Твърде малка и бедна страна като нашата не може да си позволи глупава нация!"


  1. (57)Гергана Костова, Ренселиър Политехник Институт, Студент


  1. (58)д-р Светлин Тасев, Princeton University, асистент


  1. (59)д-р Христо Иглев, Технически Университет Мюнхен, Германия, Доцент


  1. (60)д-р Иван Дачев, Mount Olive College, асистент


  1. (61)Bisserka Gaydarska, Durham University, researcher


  1. (62)Dr Evelina Bouhova-Thacker, "Lancaster University,  UK", "Senior Research Associate,  member of ATLAS Collaboration,  CERN"


  1. (63)д-р Петко Петков. Ph.D., The Jackson Laboratory, Research Scientist


  1. (64)Ивелина Кадийска, "Хайделбергски Университет,  Институт по Физиология и Патофизиология", Докторант


  1. (65)Krasimira Rozenova, Children's Hospital of Philadelphia, Postdoc


  1. (66)Borislav Ivanov, Vanderbilt University, Research Associate Professor


  1. (67)Ivan Tsonevsky, "ECMWF,  UK", Consultant


  1. (68)Serguey Petcov, "SISSA,  Trieste,  Italy ", Full Professor


  1. (69)Камен Аврамов, ТУ - Дортмунд, студент


  1. (70)Георги Маринов, California Institute of Technology, докторат


  1. (71)Боян Мутафчиев, CNRS - France, Directeur de Recherche émérite


  1. (72)Dimitar Angelov, "CNRS/ENS,  France", directeur de recherche


  1. (73)Венелин Кожухаров, Софийски Университет и LNF-INFN Италия, Главен асистент и INFN-fellow


  1. (74)Nikolay Dobrev, IEO - Istituto Europea di Oncologia, PhD Student


  1. (75)Петя Георгиева, "Center for integrative Neurosciences,  Tübingen,  Germany", Докторант


  1. (76)д-р Павлина Иванова, The Jackson Laboratory, pstdoctoral fellow


  1. (77)Ivaylo Katzarov, Queen'a University Belfast, research fellow


  1. (78)Ivan Kostov, IPhT (Institut de Physique Theorique) - CEA Saclay, Directeur de Recherche CNRS


  1. (79)д-р Ивайло Михайлов, Warren Alpert Medical School of Brown University, Assistant Professor


  1. (80)Евдокия Николова, Texas A&M University, Assistant Professor


  1. (81)Георги Лазаров, "Agat Laboratories,  Montreal,   Canada", Химик 


  1. (82)д-р Боряна Михайлова, University of Hamburg, Associate Professor


  1. (83)Стоян Пламенов, Universität Heidelberg, Докторант


  1. (84)Пламен Атанасов, "University of New Mexico,  Albuquerque,  New Mexico,  USA", "Associate Dean for Research,  UNM School of Engineering,  Professor of Chemical & Nuclear Engineering"


  1. (85)Anna Gueorguieva, University of Florida, MBA


  1. (86)Георги Райkoв, Pontificia Universidad Católica de Chile, професор


  1. (87)Дмн Максим Тодоров, "UDLAP,  Puebla,  Mexico", Професор


  1. (88)д-р Йоана  Вoйнoвa, "University of Delaware,  Lewes,  DE", Postdoctoral Researcher


  1. (89)Мирослав Шалтев, "AEI / MPG,  Hannover,  Germany", докторант


  1. (90)Stefan T. Tafrov, Brookhaven National Laboratory, Biologist


“Mnogo zalko tche za poslednite 20 godini neshtata s nishto ne sa se podobrili.”


  1. (91)Svilen Kostov, Georgia Southwestern State University, Associate Professor of Physics


  1. (92)Konstantin Karaghiosoff, "Department of Chemistry,  Ludwig Maximilian University,  Munich,  Germany", Professor for Inorganic Chemistry


  1. (93)Кристиян Янков, Eastern Connecticut State University, Associate Professor of Mathematics


  1. (94)д-р Огнян Орешков, "Centre for Quantum Information and Communication,  Université Libre de Bruxelles", Marie Curie Fellow


  1. (95)Мариана Николова-Каракашян, University of Kentucky College of Medicine, Professor in Physiology,


  1. (96)Marianna Shepherd, "Centre for Research in Earth and Space Science,  York University,  Toronto", "Adjunct Professor,  PhD"


  1. (97)Милко Илиев, "Texas Center for Superconductivity,  University of Houston ", професор (до 1997 професор във Физическия факултет на СУ)


  1. (98)Бойко Златев, "University of Alberta,  Edmonton,  Canada", Докторант,


  1. (99)Gergana Deevska, "Department of Physiology, University of Kentucky,  Lexington,  USA", Postdoctoral scholar


  1. (100)Dimitre Tzigantchev, Massachusetts Maritime Academy, Assistant Professor


  1. (101)Милен Шишков, Wellman Center for Photomedicine and Harvard Medical School, Senior Scientist,


"Това е втората петиция,  която подписвам днес до същите господа по същия повод. Не знам от къде сте намерили моя адрес ...,  но спам-а е най-малката цена която съм готов да платя с удоволствие ако този проблем започне да се разрешава. За съжаление и аз смятам,  че адресантите са доказали и многократно са декларирали своето негативно отношение към науката,  така че решение на проблема с днешното правителсто (а и бих казал - обществено съзнание) е малко вероятно."


  1. (102)Velin Spassov,  Ph.D., Accelrys Inc.,  San Diego,  CA, Principal Scientist


  1. (103)Valeri Petkov, Central Michigan University, Professor


  1. (104)Silvia Todorova, Anatis Bioprotection, CEO


  1. (105)Ventzeslav Valev, "Institute of Mathematics and Informatics,  BAS", Professor,  associated member


  1. (106)Калина Атанасова, "University of Florida,  Emerging Pathogens Institute", Post-doctoral researcher


"Напално съм съгласна с написаното и като млад учен,  принуден да работи в чужбина,  подкрепям написаното!"


  1. (107)Evgenija Garbolevsky, Framingham State University, Ph.D. Visiting Professor


  1. (108)Ганка Динева, University of Bergen, Research fellow


  1. (109)Валентина Петкова, "Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика,  БАН", професор


  1. (110)Lubomir Vladikov, Goethe Uni Frankfurt Germany, студент


  1. (111)Димчо Бъчваров, "Université Laval,  Québec, QC,  Canada", professeur titulaire


  1. (112)Eлена Маринова, "GEO-Instituut,  Kathelieke Universiteit Leuven", senior research fellow


  1. (113)Михаил Тодинов, Oxford Brookes University, Професор


  1. (114)Dikran Dikranjan, "Udine University,  Italy", Full Professor,


  1. (115)Vania Hinkovska-Galcheva, University of Michigan, Research Scientist


  1. (116)Димитър Пачов, Stanford University & SLAC National Accelerator Laboratory, Research Associate


  1. (117)Nedko Ivanov, "Institute of Solid State Physics,  Bulgarian Academy of Sciences,  Sofia,  Bulgaria", "Professor,   D.Sc."


  1. (118)Иво Атанасов, California NanoSystems Institute at University of California Los Angeles, Technical Director,


  1. (119)Румяна Златанова, "Славистичен институт,  Хайделберг", Assoc.Prof.DSc.Dr.


"Напълно подкрепям писмото не само по отношение на природните,  но и по отношение на хуманитарните науки,  на изкуството и културата."


  1. (120)Dr. Lilia Maneva-Radicheva, Sanford Research/USD, Post-Doctoral researcher


  1. (121)Майя Нейчева, "Uppsala Universtiy,  Department of Information Technology", associated professor,


"Подкрепям напълно писмото! Като гледам списъка на тези,  които вече са се присъединили и къде работят,  се гордея,  че съм българка. Същевременно ме е срам,  че науката в България е превърната в просяк и че съдбата и се решава от хора,  които или не разбират важността поради собственото си невежесто или просто уреждат личните си интереси вместо националните. Бих искала да помогна това да се промени. Благодаря за възможността,  Ивелина!"


  1. (122)инж. Стоян Тодоров, Hostway Corp., Team Leader,


  1. (123)д-р Венцислав Вълев, "Cambridge Laboratory,  the University of Cambridge", Research Associate,


"Напълно те подкрепям Ивелина ... Няма да помогнем на науката в страната с писма,  трябва да се действа конкретно! България разполага с много учени в цял свят,  които в момнета не са нито организирани,  нито са особенно активни в подкрепата си към науката в родината. А за да се помогне конкретно,  трябва да се правят общи научни договори с колеги в България,  да се пишат общи статии,  да се канят колегите на офицялни посещения,  да се закупува екипировка за лабораториите в България,  и т.н. След като аз,  който съм само пост-док мога да правя тези неща,  какво ли биха могли да извършат нашите професори в чужбина? В моя кръг от познанства не съм единствения който активно работи с колеги от родината,  но повечето само приказват на вятъра. И в университетие и в БАН,  има изключително талантливи хора. Да се сътрудничи с тях на роден език е уникална възможност,  удоволствие и чест.  "


  1. (124)Петър Бакалов, "KU Leuven,  Belgium", докторант (физика на кондензираната материя)


"Мисля,  че въпросът “Можем ли да си позволим да не финансираме научни изследвания и технологично развитие?” е много на място. Имаше една приказка на Дерек Бок (бивш президент на Харвард),  която можем да парафразираме за случая: “Ако мислите,  че науката е скъпа,  пробвайте невежеството.”


  1. (125)Peter Kalev, VIB , PhD


  1. (126)Ганчо Димитров, CERN, Oralce DB developer and administrator


  1. (127)Огнян Кунчев, "И-т по математика и информатика,  БАН,  и  IZKS-University of Bonn",


”От българските политици трябва да се изисква да следват Европейските директиви за субсидиране на науката и образованието,  в проценти от бюджета,   препоръчани от  Европейския съюз."


  1. (128)Веселин Филев, "Институт за Фундаментални Изследвания,  Дъблин", постдок


  1. (129)Mariya Ilcheva, UT Southwestern MEdica Center, Graduate student


  1. (130)Петър Минев, University of Alberta, Професор,


"Няма фундаментална и приложна наука - науката е една.  Разделянето се създава изкуствено  от некадърници за да обслужва кариерата им. Господа Министрите трябва да осъзнаят освен това,  че без наука няма и образование."


  1. (131)Елка Георгиева, "Department of Chemistry and Chemical Biology,  Cornell University", Reasearch Associate


  1. (132)Мирослав Иванов, "Research Institute of Molecular Pathology,  Vienna Biocenter,  Vienna,  Austria", Докторант


  1. (133)д-р Наталия Сантос , "University of California,  Santa Cruz", postdoctoral researcher


  1. (134)д-р Вера Маринова, "National Chiao Tung University,  Tайван", Доцент


  1. (135)Dr Elica Kyoseva, Singapore University of Technology and Design, Assistant Professor


  1. (136)Billyana Tsvetanova, Synthetic Genomics, Senior Scientist


  1. (137)Златко Койнов, University of Texas at San Antonio, associate professor


  1. (138)Никола Чаракчиев, Български научен център - Чикаго, Професор доктор


  1. (139)D-r Mariana Eneva, Imageair Inc., CEO/Senior Research Scientist


  1. (140)D.Sc. Mihail Nedjalkov, Vienna Institute of Technology, research professsor


"Престижните университети дават високи шансове на завършващите ги за намиране на работа. Тези университети са известни на потенциалните работодатели  благодарение на публикации и конференции където се докладват резултати от научни изследвания. Щом има изследвания - значи преподавателите са на ниво и студентите са най-подготвени измежду техните колеги от други университети. Така във Виена се обучават хиляди чужденци. 1000 студента за 5 години по 400Е наем на месец  оставят в града 24 милиона евро. Защо да не се дадат част от тях за поддържане на имиджа чрез нови научни проекти? Затова има и местни фондации - само за град Виена,  които стимулират научните изследвания и така осигуряват притока на нови чужденци.  Австрийците са на брой колкото българите,  но със социална организация на която може само да завиждаме. Тук академичното звание  е на почит в обществото и става неделима част от името: Frau Janke като се омъжи за Herr Dr. Schultz става Frau Dr. Schultz. За съжаление проблемът в България не идва само от последните правителства. Нали още комунистите,  които признаваха само работници и селяни бяха заменили 'учен' с  'научен работник' . Защото 'научен селянин' съвсем пък не върви. Та докато  нашето общетество поддържа израза: 'Научен ли - че го отучим яз него' - ще има квалификация колкото да прислужва на Европа, а децата ни ще напускат държавата.”


  1. (141)Доц. д-р Димитър Дунков, "Neuere und Neueste Geschichte Osteuropa,  Passau,  Deutschland ", Univ.-Dozent


  1. (142)Константин Томанов, "Max F. Perutz Laboratories,  University of Vienna,  Austria", докторант


  1. (143)Ivan Kojouharov, "GSI,  Darmstadt,  Germany", researcher


  1. (144)Веселин Колев, "Technion - Israel Institute of Technology,  Haifa,  Israel"


  1. (145)Гергана, "Калифорнийски Университет,  Ървайн", Докторант


  1. (146)Сребрена Атанасова, "Университет гр. Гисен,  Германия", postDoc


  1. (147)д-р Николай Попов, "Research Insitute for Symbolic Computation,  Linz,  Austria", Senior Research Fellow


  1. (148)Prof. Silvia ALEXANDROVA, UPPA - ENSGTI, Professor


  1. (149)Dr. ir. Roumen Petrov, "Ghent University,  Belgium and Delft University of Technology,  The Netherland", Professor in Metals technology


  1. (150)Петър Върбанов, "Pannon Egyetem,  Veszprem,  Hungary"доцент,  зам-ръководител на лаборатория по интеграция на процеси


"За съжаление държавното финансиране,  както всичко друго което минава през държавата,  е поддатливо на корупция. Може би е време да се помисли за нов модел на финансиране на науката през асоциации на фирми?" 


  1. (151)Tzvetanka Boiadjieva, CEST Kompetenzzentrum für elektrochemische Oberflächentechnologie GmbH, Senior Researche


  1. (152)Орхан Камер (О.Попов), Истанбулски Технически Унинерситет, професор по физика


  1. (153)Miroslava Atanassova, "Research Department of ANFACO-CECOPESCA,  Vigo,  Spain", Postdoctoral Researcher


  1. (154)д-р Нели Бундалеска, "IPFN,  Instituto Superior Técnico,  Technical University of Lisbon,  Portugal", Postdoc


  1. (155)Ивайло Стоименов,  Ph.D., Uppsala University, Postdoc


  1. (156)д-р Борис Галунски, Hamburg University of Technology, Senior Research Associate


  1. (157)Mihail Mintchev, Istituto Nazionale di Fisica Nucleare - Pisa, Researcher


  1. (158)Vladimir Veliov, Vienna University of Technology, "Professor,  Head of Department"


  1. (159)д-р Диляна Атанасова, "Universität Salzburg,  Fachbereich Bibelwissenschaft u. Kirchengeschichte", "ръководител на проект,  postdoc"


  1. (160)Др. Борислав Найденов, "CRANN,  Trinity College Dublin,  Ireland", Research Fellow


"В настойащата ситуация на криза ирлндското правителсто по-скоро намалиява разходите за социални помощи, отколкото за наука,  защото знае,  че отслабне ли науката ще изчезнат и високотехнологичните предприятиа,  които са единствените,  които отварят нови работни места в момента." 


  1. (161)Maria Dolaptchieva, Freie Universität Berlin, PhD student


  1. (162)Emil Proynov, "Q-Chem,  Inc.,  5001 Baum blvd,  suite 690,  Pittsburgh,   US", Staff scientist-chemist


  1. (163)Елена Костовa, "Sanquin Bloedvoorziening,  Amsterdam,  The Netherlands", PhD Student


  1. (164)д-р Димитрина Димитрова, "Cass Business School,  City University London,  UK", Senior Lecturer


  1. (165)Anna Penkova, Universidad de Sevilla, Profesor Contratado Doctor


  1. (166)Vladimir Kostov, Universite  de Nice, docent


  1. (167)Диана Софрониева, University of Oxford, Student


  1. (168)Vesko Valov, "Nipissing University,  Canada", Professor


  1. (169)Ботьо Бетев, ETH-Zurich; CERN-Geneva, Професор


"Горещо подкрепям писмото. Поздравявам авора!  Аз също бих участвувал в една дискусия по този изключително важенн за България проблем,  стига управляващите да пожелаят такава дискусия да бъде отктита. С опита си в Institute of Particle Physics,  ETH Zurich и в ЦЕРН,  Женева  бих могъл много да добавя за това как се създават нови технологии." 


  1. (170)Omourtag Velev, "AeroVironment,  Inc.", Senior Engineer


  1. (171)Dimiter Kunnev, Roswell Park Cancer Institute Buffalo NY USA, Associate PhD in Molecular Biology


  1. (172)Dimiter N. Petsev, "Department of Chemical and Nuclear Engineering,  University of New Mexico", Associate Professor


  1. (173)Александър Юруков, Simens Enterprise Communications, ITIL Transition Manager


  1. (174)Мариана Атанасова, "Université libre de Bruxelles,  Fac. Sciences appliquées", resercher


  1. (175)Мина Колежа, Университет Гент, Marie Curie fellow


  1. (176)Biliana Kaloferova, Berlin, Magister


  1. (177)Александър Кулев, "Университет Хайделбер,  Хайделберг,  Германия", Доцент


  1. (178)Daniela Deneva, Carnegie Institution of Washington, Research assistant


  1. (179)Теодора Зацхарова, Словакия, Подкрепяща българската наука


  1. (180)д-р Петър ДенчевНационален Институт за здраве/Национален институт за душевно здраве на САЩ (NIH/NIMH), Decision analyst


Много се радвам, че има млади хора, като Ива, които не само се мръщят на безобразията в своята родина, но са готови и да направят публично своето възмущение. На Ива, като сливнелийка, и отива да развее знамето. Стискам ти палци, много хиляди да те подкрепят, за да видят властимащите, че тези, които са поставени по адмистративните върхове на българската наука са натрапници в Храма. Оставка за м-р Игнатов и за протежето му "проф. д-р" Гюров.      


  1. (181)Ива Часовникарова, Cambridge Institute for Medical Research, University of Cambridge, Докторант


  1. (182)д-р Георги Генов, Университет Берген, Норвегия, Главен инженер


  1. (183)Нели Петкова, Universitätsklinikum, Tübingen, Germany, Научен сътрудник и докторант


  1. (184)Dr. Latchezar Trifonov, American Diagnostica, Montreal, Senior Research Scientist


  1. (185)Ivan Radev, ZBT GmbH, GermanyResearch Fellow, PhD


"Подкрепям! Гледам разни млади хора били в Западна Европа да учат, коментират по телевизията, как едва ли не стандартът в България бил приравнен с този в Холандия. No comment! А за учените, какво да се добави? В България изборът им е богати родители, да не се занимават с наука или да умрат от глад.  Аз като докторант взимах колкото една чистачка в БАН на половин работен ден. Като завърших докторантура - на цял ден и нещо."


  1. (186)д-р Пламен Кръстев, Harvard University, Physicist


  1. (187)Петър Иванов, Московский Государственный Университет, факультет Вычислительной математики и кибернетики / Российская Академия Наук, Лаборатория биологии гена, студент / научен сътрудник


  1. (188)Орлин Йорданов, ИЯИЯЕ/БАН, гл.-ас.


  1. (189)Елена Иванова, Софийски Университет, Humboldt Universität, математик


  1. (190)Светослав Иванов, Сейнт Андрюс, постдок


  1. (191)Станимир Драгиев, CoR-Lab, Universität Bielefeld, докторант


  1. (192)Д-р Цанко Цанков, Ruhr-University Bochum, Post-doc


  1. (193)Стефан Маринов, Karlsruher Institut für Technologie (KIT), Студент


  1. (194)Cyril Popov, Universität Kassel, GermanyGroup Leader


  1. (195)Peter Staev, former eng. Alcatel, retired


  1. (196)Стефан Плачков, IRFU, CEA, France, Seinior Physicist


  1. (197)Sofiya Raleva, Deutsches Elektronen-Synchrotron, Research Assistant


  1. (198)Кръстимир Попов, Cardiff University, UK, Research Associate/Project Manager


  1. (199)Vesela Evtimova, Trinity College Dublin, PhD candidate


  1. (200)Васил Спасов, Ph.D., KLA-Tencor Inc, Silicon Valley, systems engineer


  1. (201)Александър Гьорев, Jacobs University Bremen, Студент


  1. (202)Todor V. Gramchev, Dip. Matematica e Informatica, Universita' di  Cagliari, Italy, Full. Prof.


  1. (203)Люба Петрова, CERN, Fellow


  1. (204)Svetozara Petrova, University of Applied Sciences Bielefeld, Associate Professor


  1. (205)Diana Mihailova, University of Toulouse and CNRS, Post Doc


  1. (206)Elitsa Akseva, European Commission, officer


  1. (207)Luchezar Stoyanov, University of Western Australia, Professor,


  1. (208)Penka Stoeva, Space Research and Technology Institute, Sen.Res.Sci.


  1. (209)Vassil Dimitrov, Simply Automated Inc., Sr.Electronic design engineer


  1. (210)Богдан Димитров, "Лаборатория Теоретической Физики,  Обьединённый Институт Ядерных Исследований,  г. Дубна,  Россия", научен сътрудник


  1. (211)Ваньо Пейчев, "КонцептОНЕ,  Ню Йорк", "Вице президент,  ИТ отдел"


"Сит търбух,  за наука глух." - Радой Ралин

Засегнатия проблем с финансиране на научни изследвания е само един от аспектите на много по-сериозния проблем с финансиране на образованието в България. Съсипването на образованието и наукатата (а те са неразривно свързани) обрича няколко бъдещи поколения на мизерия. Вероятно за решаването на подобни проблеми е необходим друг подход. Защото,  очевидно,  онези,  на които народа плаща,  за да мислят за добруването му,  не могат,  не искат и не знаят как да решават проблемите на суверена. Т. е.,  аз лично,  не съм убеден,  че каквито и да било разговорни усилия от страна на обществени организации и движения,  ще доведат до някаква реална промяна в сферата на образованието и науката. Много бих се радвал ако греша и живота ме опровергае.


  1. (212)Васил Скумриев (Skumryev), "Institució Catalana de Recerca i Estudis Avançats (ICREA) &Universitat Autònoma de Barcelona,   Испания", професор (физик)


  1. (213)д-р Кристина Сендова, University of Western Ontario, Associate Professor


  1. (214)Деян Радулов, "Institute for Nuclear and Radiation Physics,  KU Leuven,  Belguim", PhD Candidate


  1. (215)Момчил Велковски, "Department of Physics and Astronomy,  Vanderbilt University", Research Assistant Professor


  1. (216)Dr. Rositsa Jordanova,European Molecular Biology Laboratory,Staff


  1. (217)Dr. Tanya Ivanova,"University British Columbia, Canada",Research Associate


  1. (218)Iliya Karakolev,"Dept. of Molecular Biology, Immunology and Medical genetics, Medical faculty of Trakia University",PhD


"Мисля че по-младите от нас занимаващи се с наука в България биха се съгласили, че освен адекватно финансиране енужно и адекватно управление на материалните и интелектуалните ресурси. За последните години в много университети и инаучни институции се съумя къде по проекти къде със собствени сили да се закупи съвременна апаратура. Чудесно! Но защо повечето време тази апаратура не се използва? Защо липсват мащабни интердисциплинарни проекти за да се използва тази апаратура пълноценно? Защо наши предшественици я държат като ""чеиз"" и не я споделят помежду си?  Или поне повечето от тях. Та думите ми клонят към това че е нужно освен адекватно финансиране и управление, да се научим най-накрая да работим в екип. Не да се изяваваме като всеможещи и вездесъщи, а като ценящи труда си, способностите си и компетенцията в дадена област - собствените и тези на другите около нас."


  1. (219)Magdalena Ivanova,UCLA,research assistant


  1. (220)Martin I. Antov,Universität Osnabrück,Ph.D.-student


  1. (221)Penka Novakova,Brookhaven National Lab,Project Planning Specialist


  1. (222)Stoyan Sarg Sargoytchev,"York University, Toronto, Canada",Dr.


Защо всички развити страни отделят необходимият бюджет за наука? Защото едно откритие в областта на фундаменталната наука води до технологичен скок. То се равнява на стотици изобретения.  Научният потенциал на една страна се създава за  десетилетия и  даже за векове а неговото унищожение е престъпление.


  1. (223)Венцислав Янчев,"Упсала Университет, Ангстрьом лаб., Швеция",Доцент


Пренебрежителното отношение на управляващата каста към науката е неразривно свързано  с отношението обществото. Бедността не е просто липса на пари а лош манталитет. Няма развита държава в която учените да са третирани като аутсайдери. Нелепо е хора инвестирали много време в развитито си да бъдат карани да се чувстват като просяци и то в държава където голяма част от публичния сектор паразитира върху обществото.  


  1. (224)Георги Гюрчев,Jacobs University Bremen,студент/асистент


  1. (225)д-р Цветалина Ставрева,"Laboratoire de Physique Subatomique et de Cosmologie, France",Research Scientist


  1. (226)Драгомир Нешев,Australian National University,Associate Professor


"Браво Ива, Дано някой от българските политици най-сетне разбере колко е трагична ситуацията на науката в България."


  1. (227)Никола Моллов,Jacobs University Bremen,студент


  1. (228)Петя Шишитева,Jacobs University Bremen,студент


  1. (229)д-р Антония Вълчева, Софийски Университет "Св. Климент Охридски", Главен асистент


“Напълно подкрепям писмото.”


  1. (230)д-р Снежана Йорданова,СУ "Св. Кл. Охридски" Физически факултет, главен асистент


  1. (231)Владимир Божилов, Физически Факултет, докторант


  1. (232)Галин Вълчев, Институт по Механика - Българска Академия на Науките, Докторант


  1. (233)Христина Лебанова, Медицински университет-София, Фармацевтичен факултет, докторант


  1. (234)д-р Кирил Стоянов, Институт по Астрономия с НАО, БАН, главен асистент


  1. (235)д-р Галин Борисов, Институт по астрономия с НАО, БАН, главен асистент


  1. (236)Свежина Димитрова, НАОП "Николай Коперник", директор


  1. (237)Ивайло Станев, СУ "Св. Климент Охридски", физик


  1. (238)Иванка Гецова, НАОП-Варна, ст.учител по астрономия


  1. (239)Гергана Начева, ТУ-София, Студент


  1. (240)Нели Иванова, Софийски университет, Студент


  1. (241)д-р Бойко Неов, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН, асистент


  1. (242)д-р Николай Киров, Нов български университет, доцент


  1. (243)Любомир Минчев, Нов Български Унивреситет, Студент


  1. (244)д-р Петко Недялков, Софийски у-т, кат. Астрономия, доцент, ръководител катедра


  1. (245)Веселка Радева, Астрономическа обсерватория и планетариум, Варна, астроном


  1. (246)д-р Даниела Бонева, ИКИТ - БАН, гл. асистент


  1. (247)Христина Христова, СУ, Физически факултет, докторант


  1. (248)Стефан Николов, Пловдвивски Университет, физик и докторант


  1. (249)Ева Божурова, НАОП"Николай Коперник", старши учител


"Подкрепям абсолютно всяка дума от писмото и поздравявам автора за блестящото изразяване и синтезираните формулировки, които са точни и силни като удари с чук. Браво. От 16 години се занимавам с олимпиадата по астрономия и съм свидетел на това как превъзходните умове и таланти, които се раждат в страната ни, ни напускат, отнасяйки със себе си своите дарби, идеи и творчески потенциал. Ако продължаваме така, България наистина ще се превърне в тъжно и безнадеждно място, където младите хора няма да намират смисъл да остават."


  1. (250)Георги Стойчев, Софийски университет "Св. Климент Охридски", студент


"Една забележка: България не е “малка държава”, въпреки че управляващите ни го натякват постоянно. От 27 държави-членки на ЕС България е 11-та по площ и 16-та по население, а в Европа - съответно 17-та и 29-та от 53. Може да е бедна, но малка не е и не бива да позволяваме да ни внушават противното."


  1. (251)Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО-Рожен, Физик


  1. (252)Радка Костадинова, СОУ "Иван Вазов",учител по физика и астрономия


  1. (253)Надежда Ангелова, СУ "Св. Климент Охридски", студент


  1. (254)Десислава Петкова, СУ, студент


  1. (255)Боряна Кадмонова, Фондация "Еврика", изпълнителен директор


  1. (256)Елисавета Марекова, Пловдивски Университет "П. Хилендарски" катедра Експериментална физика, главен асистент


“За съжаление в България има пари за всякакви игри и безмислени начинания, но не и за наука!!!”


  1. (257)Цветан Цветков, Физически факултет, СУ, Студент - астрофизика


  1. (258)Пепа Павлова, ПМГ -Враца, учител по физика и астрономия


"Г-жо Момчева, изцяло подкрепям вашата позиция.Аз съм преподавател по физика и астрономия в Природоматематическа гимназия и съм учила като вас в СУ. Децата на България за съжаление наистина няма възможност в собствената си държава да се занимават с наука, което направо отчайващо за нас техните учители.Има изключително добри ученици в областта на физиката,но това не се цени и подкрепя от нашето образование.За тяхното развитие допълнително обучение и участие в състезания никога не се намират пари. Радвам се , че вие сте успели да покажете истинското лице на младите български учени макар и далеч от България. С уважение, Пепа Павлова"


  1. (259)Антоанета Антонова, Физически факултет, СУ "Св. Кл. Охридски", доцент


  1. (260)Екатерина Маркова, Институт за изследване н аобществата и знанието при БАН, гл. асистент


“Социалните науки също не са финансирани, въпреки тежките проблеми с икономиката, населението и обществата в Европа. Един пример - България е на  5-то  място в света по застаряване на населението, но научни изследвания относно демографската промяна не само, че не се финансират целево, но и няма държавен орган, който да се занимава с тези въпроси.”


  1. (261)Иванка Статева, ИА с НАО - БАН, доцент


  1. (262)Петър Живков, ИЯИЯЕ, асистент


  1. (263)Калоян Генко, СУ „Св. Климент Охридски“, студент


  1. (264)Стефка  Георгиева, СОУЕЕ-Русе, учител


“Природните науки в българското училище са последна грижа на образованието. Дори се учудвам на героизма на някои колеги да подготвят ученици по физика на такова високо ниво. Колко човека искаха да учат физика в СУ тази година-0!!!!!! Това е целта и е постигната!!!”


  1. (265)Петко Тодоров, Институт по електроника при БАН, главен асистент


"Текстът е самата истина по отношение на фундаменталните научни изследвания. Поздравления за инициативата!"


  1. (266)Марияна Хаджигенчева, Планетариум - Смолян,  Директор


  1. (267)Лейла Чавдарова, Планетариум-Смолян, физик


  1. (268)Даниела Кирилова, ИА НАО БАН, доцент


  1. (269)Трендафил Калайджиев, Технически Университет София, Студент


  1. (270)Стефан Николов, ТУ - София, Студент


  1. (271)Роса Виктория Димитрова, Софийски Университет "Св. Климент Охридски", студент,


  1. (272)Елена Паунова, ИИКТ - БАН, асистент


  1. (273)Нина Атанасова, ОУ "П. Волов" - Варна, старши начален учител


  1. (274)Ивайло Димитров, Институт за изследване на обществата и знанието - Българска академия на науките, главен асистент


  1. (275)Цеца Христова, ПГ по КТС,  ст. преподавател


“Подкрепям идеята да се развива наука и образование и адекватно финансиране научните изследвания.”


  1. (276)Стоянка Стаева, ОУ"Елисавета Багряна", главен учител по математика и физика и астрономия


  1. (277)Мирослав Карабалиев, Тракийски университет - Стара Загора, Доцент


  1. (278)Соня Келеведжиева, ГПЗЕ "Захарий Стоянов"- Сливен, учител, общински съветник


“Подкрепям Ви, защото съм убедена, че "Инвестицията в наука е инвестиция в най-ценния ни ресурс - човешкия ни потенциал.”


  1. (279)Васил Умленски, БАН - ИА с НАО, Пенсиониран доцент


  1. (280)Валери Генков, Институт по Астрономия с НАО, БАН, физик


  1. (281)Христо Колеш, Институт по катализ, БАН, гл.ас.д-р


  1. (282)Ангел Славчев, Тракийски университет, Департамент за информация и повишаване квалификацията на

учителите, главен асистент по методика на обучението по физика


  1. (283)Иво Джокин, Общински център за извънучилищни дейности и занимания по интереси с.Байкал, директор и ръководител астро клуб


  1. (284)Йоанна Кокотанекова, Астрономическа обсерватория при ОП "Младежки център" - Хасково, ръководител на АО


  1. (285)Наташа Минкова, МГ"Гео Милев" - Плевен, учител по физика и астрономия


  1. (286) Блажка Ушагелова, І СОУ "Пенчо П. Славейков", гр. София, учител по химия и опазване на околната среда,физика и астрономия,Човекът и природата


  1. (287)Юлияна Манолова, Alta Pharmaceuticals, Търговец


  1. (288)Иван Вантов, Обединена Българска Банка, Програмист


  1. (289)Христина Калайджиева, Планетариум - Смолян, физик


  1. (290)Стефка Михалевска, Планетариум - Смолян, физик


  1. (291)Сийка Симеонова, Планетариум - Смолян, физик


  1. (292)Николай Иванов, Първа езикова гимназия-гр. Варна, старши учител по български език и литература


  1. (293)Милена Макариева, Бивш астроном


  1. (294)Владимир Добрев, ИЯИЯЕ към БАН, Професор


"Подкрепям напълно!  Радвам се, че е написано от млад човек - бъдещето е на младите!”


  1. (295)Антон Н. Антонов, ИЯИЯЕ-БАН,асоцииран член, професор , д-р физ.н., пенсионер


  1. (296)Емил Хорозов, Софийски университет, Професор


“Миналата година нарекох българската научна стратегия "Стратегия за устойчиво развитие на невежеството". Вашето писмо от 2 стр. е достойно за научна стратегия. Радвам се, че младите хора участват в болезнения процес по намирането на правилния път.”


  1. (297)Юлия Веселинова, Физически факулгег, СУ, Професор


  1. (298)Недялка Стоилова, ИЯИЯЕ, БАН, доцент


  1. (299)Иван ХристовСУ,ФМИ, асистент


  1. (300)Людмил Цанков, Софийски Университет, Физически факултет, доцент


  1. (301)Георги Пенков, ФМИ @ Софийски Университет, София, асистент


  1. (302)Мирчо Родозов, ИЯИЯЕ, докторант


“Колко точно казано. Ако мога да добавя следното - успели млади хора в областта на науката могат да бъдат къде по-добър модел за подражание от 'моделите за подражание' които имаме сега. Можем да си задържим образованите хора само ако имаме какво да предложим - това не става без инвестиции. Много добър пример е примера за остарелите лаоборатории - искаме да сме на световно ниво с лаборатории от 60те години :) Все едно да се състезавам с жигула срещу ферарита :D”


  1. (303)Мариана Шопова, ИЯИЯЕ - БАН, кандидат-докторант


  1. (304)Владимир Бабев, СУ, ФМИ, доцент, ръководител катедра


“Финансирането на фундаментални изследвания може и да не даде резултат, липсата на финансира винаги дава резултат.”


  1. (305)Людмил Хаджииванов, ИЯИЯЕ - БАН, доцент


  1. (306)Мариан Върбанов, НИГГГ-БАН, доцент


  1. (307)Владимир Божинов, Катедра "Органичен синтез и горива", ХТМУ, Професор, ръководител на катедра


  1. (308)Димитър Скордев, Софийски университет, Факултет по математика и информатика, пенсиониран професор


  1. (309)Тодор Делигеоргиев, Софийски университет, Факултет по химия и фармация, професор


  1. (310)Мария Миланова, Софийски университет "Св. Климент Охридски", доцент


  1. (311)Емил Нисимов, Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН, професор, доктор на физическите науки, р-л на лаборатория


  1. (312)Светлана Йорданова Пачева, Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН, професор, доктор на физическите науки


  1. (313)Александра Нисимова, Биологически факултет, СУ "св. Климент Охридски", студентка


  1. (314)Александър Ташев, Лесотехнически университет София, Доцент


  1. (315)Цветана Тодорова, пенсионер, Институт по история, БАН, професор, доктор на историческите науки


  1. (316)Атанас Димитров, пенсионер, магистър по история


  1. (317)Ангел Стефанов, ИИОЗ - БАН, професор


“Пишете, че "липсата на едекватно финансиране е хронична и широко разпространена в областите на физиката, химията, биологията, както и инженерните дисциплини". Това е така, но липсата на адекватно финансиране е не по-малко пагубна и за хуманитарните и обществени науки, та представителите на тези науки у нас не могат да отидат на нито една конференция дори в България, дори да са поканени, защото няма  лев за това, за проектите по ЕБР се пътува с частни средства!”


  1. (318)Сирма Зидарова, Institute of Biodiversity and Ecosystem Research - Bulgarian Academy of Sciences, PhD student


  1. (319)Георги Кадинов, Институт по катализ,  БАН, доцент


"Уважаема д-р Момчева, Уважаеми колеги, млади и не толкова млади. Всичко написано е вярно, повторяно, потретяно, набивано в ушите на управляващите, показвано открито и дискутирано насаме. ... Промяна ще има ако успеем с общи усилия да изхвърлим тези адресати от местата им, защото те показаха, че не искат да променят нещата в България, така както вие ги виждате, оценявате и предлагате да се променят. Надявам се да не се разколебаете и да продължавате с усилията си - да бъдете учени, да бъдете граждани, да отстоявате позиции и да помагате където и да сте с ум, действия и желание да се възмогне родината ни от калта, в която е набутана от управляващата мафия."


  1. (320)Димо Арнаудов, СУ, Физически факултет, асистент


  1. (321)Иглика Асенова, СУ "Св. Климент Охридски", докторант


  1. (322)Ралица Ковачева, БАН - ИМИ, професор


  1. (323)Христо Димов, ФзФ, СУ, Теоретична физика, доц.  д-р


  1. (324)Ваня Мантарева, ИОХЦФ-БАН, гл.ас. д-р


"Приветствам инициативата. Проблемът в БГ не е само до парите, които се отделят за наука, но и в тези, които ги разпределят. Свеж пример е последната 2012 г. сесия на ФНИ, от който оскъдните средства за научни и научно-приложни изследвания се разпределиха основно за ненаучни проекти.  "


  1. (325)Соня Добрева, Община Сливен, икономист     


  1. (326)Филип Филипов, Institute of Mechanics-Bulgarian Academy of Sciences, Assistant professor, PhD


  1. (327)Нина Богданова, INRNE, bas, assoc. professor


  1. (328)Димитър Мърваков, Софийски университет, Физически факултет, доцент (декан на Физически факултет на СУ в периода 2003-2011)


  1. (329)Невена Илиева, ИЯИЯЕ-БАН, доцент


  1. (330)Виктор Арсов, Физически Факултет, СУ "Климент Охридски", Магистър


  1. (331)Иванка Цачева, СУ"Климент Охридски", Катедра Биохимия, доцент


  1. (332)Цветомир Цачев, Институт по математика и информатика - БАН, доцент


  1. (333)Михаела Недялкова, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания БАН, главен асистент


  1. (334)Гинка Николова, СУ "Св.Климент Охридски", студент-магистър


  1. (335)Ренада Константинова-Антова, IA s NAO, BAN, docent


“Само бих искала да добавя, че бюджета за наука не е даже 0.5% от БВП, а парите по проекти, разпределяни от ФНИ намаляват от година на година.”


  1. (336)Катя Георгиева, Институт за космически изследвания и технологии - БАН, професор


  1. (337)Васил Попов, БАН - ИА с НАО, доцент


  1. (338)Светлана Боева, ИА с НАО, физик


  1. (339)Илиан Илиев,ИА с НАО - БАН, професор


  1. (340)Радослава Христова, Софийски Университет "Св. Климент Охридски", ФМИ, гл. асистент


  1. (341)Димитър Стаменов, ИЯИЯЕ, БАН, доцент


“Радвам се, че един млад учен е навлязал така дълбоко в проблемите на науката и образованието у нас. Дано управляващите имат уши да чуят гласа на младите.”


  1. (342)Николай Денков, СУ "Св. Кл. Охридски", Професор дхн


“Напълно подкрепям текста на писмото. Ще добавя само, че за да бъдат ефективно използвани средствата за наука, трябва да се въведат в БГ добрите световни практики за оценка на научниата дейност на изследователите и институциите, както и за финансиране на научните изследвания. Това не може да стане, докато науката се управлява от световно неизвестни псевдо-учени, които нямат представа (а и не се интересуват) каква е практиката в цивилизованите страни. “


  1. (343)Санка Гатева, Институт по електроника-БАН, Директор


  1. (344)Владимир Атанасов, Българска академия на науките, Институт по електроника, доцент д-р


“Изключително тревожна тенденция, която вече доведе до тежки, необратими последици, чиито признаци са налице.В дългосрочен план ще доведе до вписването на българския учен в “Червената книга” на изчезващите видове. "


  1. (345)Ралица Ковачева, ИМИ - БАН, професор


  1. (346)Калина Белемезова, Институт по биология и имунология на размножаването, Дипломант


  1. (347)Петър Шарланджиев, ИOМТ - БАН, ст.н.с.


  1. (348)Александър Попов, БАН, бивш зам.председ., академик, проф., дхн


“Ние не успяхме. Дано младите да успеят да се преборят за създаване на подобаващ статут на учените в България!”


  1. (349)Ана Георгиева, ИЯИЯЕ, БАН, професор


“Радвам се, че младите хора, които бяха принудени да търсят реализация в чужбина и успяха не са безразлични към съдбата на родната наука. Благодаря за подкрепата и инициативата. Надявам се да успеем да се обединим зад тези безспорни и в интерес на всички тези. Наистина трябва да потърсим подкрепа и сред всички мислещи и образовани хора. “


  1. (350)Борислав Драганов, Софийски университет "Св. Климент Охридски", доцент


  1. (351)Македонка Петрова, Софийски университет, Физически факултет, физик


  1. (352)Павел Петков, Инстиут за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН, Професор


  1. (353)Корнелия Спасова, ШУ, катедра "Теоретична и приложна физика" и ИЯИЯЕ-БАН, доктор, гл.ас.


  1. (354)Надежда Тодорова, ИБЕИ-БАН, гл.ас.


  1. (355)Галя Деянова, ФзФ, СУ, физик


"Призивът ти е чудесен, Ива, към него бих искала да добавя, че липсва нещо много важно -  (умишлената) липса на политическа и институционална воля да се усвояват ефективно и за истински полезни неща потоците пари идващи към науката - като тези, идващи от европейските фондове, а също и да се използват целево и ефективно  финансовите средства на самите институции - университети и институти - които струва ми се не са малко. Живее както винаги - със полуистини и със една сляпа мантра “няма пари за наука” - може би няма достатъчно, но тези за които ги има, са за хора с големи лъжици -  които усвояват каквото и както (и добре, че част от тях са професионали и наистина правят наука) - това не е случаен процес, а нещо целенасочено и контролирано, заложено в самата система.Това се видя както от проектите за средното образование, така и от висшето. Живеем във време на криза и преход и е добре да си припомним,  че промените започват от вътре навън и отгоре надолу."


  1. (356)Димитър Беров, Лаборатория по морска екология, ИБЕИ-БАН, докторант


  1. (357)Георги Атанасов, ИБЕИ БАН, гл. асистент


  1. (358)Борис Ценов, Българска Академия на Науките - Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, Асистент


  1. (359)Румяна Мечева, ИБЕИ БАН, професор


  1. (360)Велислав Зарев, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН, Докторант


  1. (361)Илиана Иванова, СУ"Св.Кл.Охридски", главен асистент


Подкрепям създаването на дългосрочна стратегия за финансиране на природо-математическите науки!


  1. (362)д-р Илиана Апостолова, Лесотехнически университет, главен асистент


  1. (363)Снежана Грозева, IBER-BAS, docent


  1. (364)Борислав Наумов, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН, гл. асистент


  1. (365)Ценка Часовникарова, БАН, ИБЕИ, доцент


  1. (366)Явор Чапанов, НИГГГ-БАН, проф. дтн


  1. (367)Янина Методиева, Софийски Университет "Св. Климент Охридски", студент


  1. (368)Стефания Клайн, ИБЕИ-БАН, докторант


  1. (369)Росица Кънева, ИБЕИ, редактор


  1. (370)Маргарита Енергиева, ГПЗЕ “З. Стоянов”, Сливен, учител по физика


“И в най-трудни времена умните хора инвестират в образованието и науката.”


  1. (371)Радка Фикова, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН, асистент


  1. (372)Кристалина Стойкова, "Геологически институт,  БАН", професор


  1. (373)Иванка Спасова, ИОНХ-БАН, доцент


  1. (374)Videlina Zdravkova, IGIC-BAS, PhD student


  1. (375)Велин Спасов, "Софийски Университет,  Физически  факултет", доцент


  1. (376)Светлана Банчева, ИБЕИ-БАН, ръководител отдел


  1. (377)Стела Лазарова, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, главен асистент


  1. (378)акад. Александър Петров, ИФТТ - БАН, Директор


  1. (379)Иван Ванков, "Институт са ядрени изследвания и ядрена енергетика,  БАН", професор


  1. (380)Михаела Илиева, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН, гл. асистент


  1. (381)Мария Цанева, "СУ “Свети Климент Охридски”,  Биологически факултет", студент


"Българският учен е “застрашен от изчезване вид” в българското общество. Българските политици и,  за съжаление,  голяма част от българските граждани нямат ни най-малка представа от естеството на работата ни и проблемите,  с които се сблъскваме всеки ден. За тях ние сме безполезна,  едва ли не паразитна прослойка,  която се занимава с “нещо си там” в някакви лаборатории. Но,  забележете,  нито една държава,  особено със силно развита икономика,  не се е върнала към каменните брадви...."


  1. (382)Петя Трифонова, НИГГГ-БАН, гл. асистент


  1. (383)Методи Методиев, НИГГГ-БАН, докторант


  1. (384)Мартин Маринов, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН, докторант


  1. (385)Мирослава Терзиева, "СУ Св. Климент Охридски", студент, Генно и клетъчно инженерство


  1. (386)Кета Андреева, ПМГ Сливен, учител по физика


  1. (387)Милка Джиджова, национален ученически екопарламент, Председател на Управителния съвет


  1. (388)Петър Николов Галанов, "физически факултет на СУ “Св.Кл.Охридски”, професор по методика на обучението по физика


  1. (389)Ивайло Тодоров, "Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания,  БАН", Докторант


  1. (390)д-р Боряна Русева, Национален археологически институт - Българска академия на науките, доцент


  1. (391)Георги Радославов, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН, асистент главен


  1. (392)д-р Ивайло Дедов, ИБЕИ - БАН, главен асистент


  1. (393)Ангел Апостолов, "УАСГ, катедра физика", главен асистент


  1. (394)Магдалена Чорбаджиева, "СУ”Климент Охридски”,  БФ,  Катедра Биохимия", доцент


  1. (395)Гено Николов, "Факултет по математика и информатика,  Софийски университет", "професор,  дмн"


  1. (396)Петя Първанова, Институт по Биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН, гл. ас. д-р


  1. (397)Владимир Бозуков, ИБЕИ-БАН, доц. д-р,


  1. (398)Капка Манчева, ИБФБМИ, докторант


  1. (399)Ивалина Аврамова, Институт по обща и неорганична химия, доцент


  1. (400)Райна Начева, "Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания,  БАН", доцент


  1. (401)Лозан Темелков, свободна професия, Преводач


  1. (402)Емил Каменов, "ФМИ,  Софийски университет", Асистент


  1. (403)Георги Султанов,  ИЯИЯЕ-БАН, доцент


  1. (404)Димитър Димитров, Институт по биоразнообразие и екосистемни изледвания - БАН, асистент


  1. (405)д-р  Бойко Георгиев, БАН, "физик, пенсионер"


  1. (406)Борис Гълъбов, "Софийски университет,  Факултет по химия и фармация", проф.


"Ако не се инвестира в науката качеството на висшето образование пада драстично.  Опасявам се,  че това не се разбира от държавното управление сега. Без да имаме добре обучени специалисти инвеститорите прогресивно ще намаляват.  Успехът на всяко начинание зависи почти изцяло от това какви хора го реализират.  Хора с претенции за глобална визия (напр. нашият вицепремиер Дянков) би следвало добре да разбират това. "


  1. (407)Ива Апостолова, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН, доцент,  доктор


"Подкрепям напълно казаното в това писмо. Живеем в страна с изключително умни хора,  повечето от които за съжаление намират реализация извън България. Необходимо е политиците да разберат,  че инвестицията в наука не се възвръща веднага,  но за разлика от всяка друга инвестиция,  винаги се възвръща и то в многократно по-големи размери. Време е хората да разберат,  че резултатите от науката движат благосъстоянието на човечеството и напредъка на цивилизацията."


  1. (408)Димитър Кпокотанеков, "Народна астрономическа обсерватория и планетариум “Дж. Бруно” Димитровград", Директор


  1. (409)Евгени Кирацов, "Институт по експериментална морфология,  патология и антропология с музей,  БАН", доцент


  1. (410)Драган Чобанов, "Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания,  БАН", главен асистент


  1. (411)Анифе Махмуд, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания БАН, докторант


"Съгласна съм,  че науката в България има нужда от пари,  но и от реформи. "


  1. (412)Nikolay Peev, "Institute of Solid State Physics,  Bulgarian Academy of Sciences", Associate Prof. Dr.


  1. (413)Георги Христов, "СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “Св. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” БИОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ Катедра “Зоология и антропология” ", магистър-студент


  1. (414)Мартин Макариев, ИЯИЯЕ/БАН, гл. асистент


  1. (415)Evelina Kelbecheva, American University in Bulgaria, Professor


  1. (416)Бойко Рангелов, Минно-Геоложки Университет, професор


  1. (417)Жана Митровска, ИБЕИ-БАН, специалист


  1. (418)д-р Рада Мутафчиева, ИБФБМИ - БАН, главен асистент


  1. (419)Николай Тончев, ИФТТ-БАН, професор


  1. (420)Милена Дамянова, ИЕ-БАН, гл. ас


  1. (421)Влада Пенева, "Институт по биоиразнообразие и екосистемни изследвания,  БАН", професор,


  1. (422)Николай Колев, ИЯИЯЕ-БАН, доцент,


  1. (423)Анна Ганева, ИБЕИ-БАН, доц. д-р,


  1. (424)Десислава Панева-Маринова, Институт по математика и информатика, гл.ас.д-р


"Не е възможни да се мисли за бъдещето ако не се инвестира в науката. А бъдещето на една държава са нейните хора,  никак не е чудно защо милиони българи са извън страната да търсят своето осъществяване."


  1. (425)Eкатерина Дечева, ИМИ - БАН, "главен асистент,  доктор по информатика"


  1. (426)Олег Йорданов, "Институт по електроника,  БАН", доц. д-р


  1. (427)д-р Ивайло Кортезов, ИМИ-БАН, доцент


  1. (428)Георги Ангелов, ИИХ-БАН, професор


  1. (429)Радослав Рашков, "СУ “Св. Климент Охридски”, Професор


  1. (430)Иля Петров, "ФзФ,  Софийски университет; директор на издателствоe Heron Press,  Sofia", "д-р,  гл. асистент"


  1. (431)Огнян Кунчев, И-т по математика и информатика,  БАН,  и  IZKS-University of Bonn


  1. (432)Vladimir Genchev, "INRNE,  BAS", prof.


  1. (433)Величка Милушева, Институт по математика и информатика - БАН, доцент


  1. (434)Мариана Модрева, "СУ “Св. Климент Охридски”, химик


  1. (435)Живко Иванович, пенсионер, пенсионер


  1. (436)Милен Георгиев, Институт по Микробиология-БАН, доцент


  1. (437)Стефан Казаков, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН, докторант


  1. (438)Ана Пройкова, "Физически факултет,  Софийски университет", професор,  дфзн


  1. (439)Иван Сосков, "Софийски Университет,  Факултет по математика и информатика", "професор,  декан"


  1. (440)Жулиета Динева, ИБИР-БАН, Главен асистент


  1. (441)Иван Лесов, Софийски университет, Докторант


  1. (442)д-р Любомир Иванов, "БАН,  Институт по математика и информатика", доцент


"Едно време са казвали: Който не храни своята армия,  ще храни чужда.  Същото е в сила и днес: Който не финансира своята наука,  финансира чужда – чрез износа на учени и вноса на ноу-хау,  технологии и търговски продукти." 


  1. (443)Йосиф Бенйозеф, Институт по системно инженерство и роботика, инженер изследовател


  1. (444)Людмила Димитрова, ИМИ-БАН, "д-р,  проф."


  1. (445)Светослав Аначков, "СУ “Св. Климент Охридски”,  Факултет по Химия и Фармация", докторант


  1. (446)Иван Сосков, "Софийски Университет,  Факултет по математика и информатика", "професор,  декан"


  1. (447)Румен Ценов, "Софийски университет,  Физически факултет", професор


  1. (448)Генчо Стайнов, Институт по системно инженерство и роботика - БАН, професор


  1. (449)Виктор Атанасов, ФзФ на СУ, гл. ас.


  1. (450)Владинир Тимов, СУ - Биологически факултет, хоноруван асистент


  1. (451)Иван Димовски, Институт по математика и информатика


  1. (452)Наташа Милева, Институт за изследване на обществата и знанието, социолог


  1. (453)Пламен Петков, СУ Климент Охридски, химик


Трябва да се сложи край на непрозрачността в работата на държавните институции. 


  1. (454)Даниел Данчев, БАН - Институт по механика, професор


"Ако една страна предлага само онова,  което и другите,  то ще и купуват продукта ако е най-евтин. Резултат - най-ниски доходи и най-бедно население. Справка - мястото на България във всички европейски класации. За да предлагате и неща,  които другите не правят Ви трябват иновации,  а за тях - добре развита наука. Колкото повече такива неща предлагате - толкова по-уважавана става страната Ви,  доходите,  младите имат позитивни примери за подражание и причини да работят в страната си,  променя се обществения морал и т.н. и т.н.


  1. (455)Борислав Кременски, "АИ “Проф. Марин Дринов”, редактор


  1. (456)Павел Рашев, ИБИР-БАН, доцент


  1. (457)Йордан Узунов, ИБЕИ-БАН, "Професор,  д-р,  Ръководител на Департамент"


Подкрепям напълно тезите на автора; въпреки че темата е подтикната от проблеми на астрономията,  равносилно това важи и за природни науки като биология,  екология,  за които там някъде се влагат огромни инвестици,  насочени не само към опазване на човешкото здраве и благополучие,  но и на преките ползи/блага от биологични видове и от екосистемни услуги. Защото там се мисли и за утре и вдруги ден,  и за следващите дни и за следващите поколения. Мутризацията в тази област е особено болезнена за нас - учените. Редно е да се възстанови и изискването за образователен ценз за заемане на ръководни държавни длъжности,  не следва да ставаш депутат,  ако нямаш читава диплома от престижно ВУ... Също изискването за поне няколко (пет?) години работа на низово ниво,  не може да “рипнеш” направо в Парламента от нищото...


  1. (458)Александра Соскова, "СУ “Св. Климент Охридски”,  ФМИ", доцент


  1. (459)Любен Томев, ИССИ на КНСБ, директор


  1. (460)Георги  Димитров, ИКИ - БАН, пенсионер


  1. (461)Теменужка Начева, пенсионер, астроном


  1. (462)Нина Танева, "СУ”Кл.Охридски”, физик


  1. (463)Виктория Нечева, "СУ “Св. Климент Охридски”, асистент


  1. (464)Антония Дюкенджиева, "СУ “Св. Климент Охридски”, "Студент - магистър “Биохимия”


  1. (465)Иван Марков, "И-т по Физикохимия,  БАН", Асоцииран Професор


  1. (466)Боряна Захариева, "Катедра по Медицинска генетика,  МУ София", Главен асистент


  1. (467)Михаил Михалев, Технически университет - София, главен асистент


  1. (468)Явор Шопов, Софийски Университет, Физически факултет, доцент


  1. (469)Асен Пашов, Софийски Университет, професор


  1. (470)Страшимир Димитров, Софийски университетДокторант


  1. (471)Валери Голев, "Физически факултет,  Софийски университет", доцент


  1. (472)д-р Тодор Велчев, "СУ “Св. Климент Охридски”,  Физически факултет,  катедра “Астрономия”, главен асистент


Подкрепям напълно писмото,  макар да се опасявам,  че е “глас в пустиня”. Много бих се радвал,  ако най-после започне да се обсъжда и развива една дългосрочна стратегия за развитието на науката в България." 


  1. (473)д-р Галина Ванкова-Кирилова, "физически факултет,  СУ “Св Климент Охридкси”, физик


  1. (474)Татяна Авджиева, "СУ “Св. Климент Охридски”, доцент


  1. (475)Веселин Страшилов, "Софийски университет,  Физически факултет", Професор


  1. (476)Пламен Данков, "Физически факултет,  Софийски университет “Св. Климент Охридски”, доцент


Не съм съвсем съгласен с част от писмото,  че фирмите не могат да развиват научни изследвания,  поне не тези на по един ден,  които все пак получиха милиони от Фонд Научни изследвания в България (навярно някой е пошушнал на нашите учени-юнаци,  че като си направят фирми с предмет на дейност в научната сфера, могат да получат от Фонда 10000 пъти повече пари от уставния си капитал). От 11 години съм едновременно преподавател във Физически факутет на Софийски университет и служител във средна фирма (<100 служители), част от Gilat Satellite Networks (http://www.gilat.com/). Официално, с разрешение. Симбиозата ме научи да ценя труда и времето си и наистина сега мога да постига много повече от това, което бих постигнал, ако съм само една от двете си страни. За толкова години разбрах, че няма и не може да има успешна фирма без сериозни иновации, често свързани именно с научни постижения, и обратно, сериозната наука не може да бъде откъсната – само писане на статии. Сега имам достъп до техника и технология, за която университет в България не може и да мечтае. Десетки млади хора израстнаха и като учени буквално пред очите ми, работейки именно във фирми. Да, сериозните фирми имат място в научните изследвания в България, но не и по сегашния модел на фирмите-еднодневки.


  1. (477)д-р Лилия Владимирова -  Михалева , "СУ “Св. Кл. Охридски”,  Физически факултет", физик


  1. (478)Олга Тодорова, Институт за исторически изследвания- БАН, доц. д-р


"Представител съм на хуманитарните науки. Макар че сме най-""евтините"" или може би тъкмо защото сме най-""евтините"", липсата на адекватно финансиране се отразява особено пагубно върху нас. Говоря не толкова за мизерните условия, в които работим, а за това, че все повече в нашите среди се налага (засега по-скоро подмолно) разбирането, че единственият начин да запазим жалките си възнаграждения,   е като се приспособяваме колкото е възможно по-усърдно към конюнктурата  (чрез юбилейщини;  бълване на научно-популярни работи и пр.). Така от нас се очаква (и ние,волю-неволю започваме да се поддаваме)  да зарежем сериозната изследователска работа, за да ""доказваме"", че сме ""полезни"" и ""отворени"" към обществото...   Тази тенденция е изключително зловредна и ни връща към времена, които смятахме за отдавна отминали."


  1. (479)Борислава Хараланова, Медицински Университет, Варна, студент


  1. (480)Мария Димитрова, ИЯИЯЕ БАНфизик, пенсионер


  1. (481)Димитър Младенов, Физически факултет, СУ "Св. Климент Охридски", доцент, д-р


  1. (482)Петър Стойков, УниБИТ, доцент


  1. (483)Виктор Иванов, Софийски университет "Св. Кл. Охридски", доцент,


  1. (484)д-р Страхил Георгиев, СУ "Св. Кл. Охридски", физик


  1. (485)Златина Митринова, СУ"Св. Климент Охридски", ФХФ, Докторант


  1. (486)Красимир Митев, СУ Св. Климент Охридски, гл. асистент


  1. (487)Ана Стойкова, Институт за литература - БАН, доцент


  1. (488)Станислав Върбев, Софийски Университет "Св. Климент Охридски", Физически факултет, докторант


  1. (489)Данаил Чучумишев, СУ "Св. Климент Охридски", докторант


  1. (490)Виктор Гущеров, Софийски университет, Физически факултет, системен администратор


  1. (491)Жанина Иванова, Русенски университет "Ангел Кънчев", гл. асистент


  1. (492)Галина Крумова, Русенски университет, доцент


  1. (493)Богдана Танева-Мендева, Институт за космически изследвания и технологии - БАН, Филиал Стара Загора, Главен асистент


  1. (494)Д-р.Маня Кръстева, СУ-Физ.факултет, Доцент - пенсионер


  1. (495)Васил Вълчев, Софийски университет, Физически факултет, доцент


  1. (496)Юлияна Ешева, Технически университет- София, Ръководител катедра


  1. (497)Андреана Арашнакова, "Sofia University,  Faculty of Physics", студент


  1. (498)Веселин Дончев, "СУ ""Св. Кл. Охридски"",  Физически факултет", доцент


  1. (499)Десислава Стефанова, "СУ св.""Климент Охридски""", студент


  1. (500)Димитър Тодоров, Българска академия на науките, Гл. асл


  1. (501)Емилия Бажлекова, ИМИ-БАН, асистент


  1. (502)Иван Бажлеков, ИМИ-БАН, доцент


  1. (503)Иван Иванов, ТУ-София, студент


  1. (504)Михаил Тодоров, Технически университет-София, професор, "Коментарите са хубаво нещо,  но според мен трябва да видим какво да направим,  за да  размърдаме блатото,  в което са ни потопили."


  1. (505)Наско Горунски, "СУ,  Физически факултет", физик


  1. (506)Снежана Гочева-Илиева, "Пловдивски университет ""Паисий Хилендарски""", професор,


  1. (507)Стефан, СУ, професор


  1. (508)Стоил Захариев, "ЦЛПФ - Пловдив, БАН", физик


  1. (509)Теменужка Начева, астроном - пенсионер


  1. (510)Юлияна Ешева, Технически университет- София, Ръководител катедра


  1. (511)Атанас Атанасов,Space Research and Technology Institute,асистент


  1. (512)Благой Николов,АЕЦ Козлодуй,СИО


  1. (513)Бойко Чавдаров,"бивш научен сътрудник на БАН, ",подкрепям


"Образованието и Науката са единственото което ни остана, а без финансиране те ще западнат, и стойност няма да имат. Талантливи хора ще се раждат у нас, но те ще напускат страната. Без образование и наука България ще остане в задният двор на Европа за векове!"


  1. (514)Валерия Станева,Математическа гимназия - Варна,Ученик


  1. (515)д-р Константин Симеонов,НДНИВМИ-София,главен асистент


  1. (516)д-р Мария Наумова,ИБЕИ - БАН,главен асистент


  1. (517)Камелия Петкова,БАН,докторант


  1. (518)Красимир Коев,БСУ - ЮФ,докторант и главен асистент


  1. (519)Михаил Михов,Физически Факултет на СУ,Доцент


  1. (520)Наталия Калудова,"8 СОУПЧЕ ""Ал. С. Пушкин"", Варна",Учител


  1. (521)Поля Маркова,ТУ-София,студент


  1. (522)Христо Димов,Интитут по системно инженерство и роботика,машинен инженер


  1. (523)Жанета Ликов, Хенри Ръст, Графичен Дизайнер


  1. (524)Ирен Филева, БНР, ст.редактор


“Парите ни нека отиват за наука, а не за т.н. политика...”


  1. (525)Антоанета Нейкова, КПМГ България, Мениджър


  1. (526)Янислав Иванов, SiteGround Системен, Администратор


  1. (527)Габриела Петрова, Асоциация на парковете в България, Доброволец


  1. (528)Веселин Лефтеров, ОНЕТ Технолъджис България ЕООД, Експерт - Ядрена Безопасност


  1. (529)Валя Янчовска, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив, докторант


  1. (530)Светлина Терзиева- Ангелова, Софийска филхармония, оркестрант


"Инвестициите в наука, изкуство и образование са най-смислените и перспективни, особено като се отчете демографската криза, която ни очаква."


  1. (531)Райчо Караиванов, Студент-Магистър


  1. (532)Радостина Георгиева, The National Bank of Germany, Frankfurt am Main, Germany, Software Developer


  1. (533)Диди Бобева, Кръвен център - Варна, биолог


“Напред - науката е слънце (вместо напред, да се чете на запад)”


  1. (534)Надежда Бракалова, Съюз на българските композитори, служител


“За съжаление намират се средства и проекти за финансиране на нискокачествени обучение, култура и строителство...”


  1. (535)Станимир Петров, Софийска адвокатска колегия, адвокат


“Естествено изразявам пълната си подкрепа на това отворено писмо. Дано да има някакъв, макар и бегъл резултат. Но доколкото са видими външните проявления на "огромния" интелект както на премиера ни, така и на назначените от него управляващи, е малко съмнително. Не ми допада в писмото единствено това, че Вие се обръщате само към колегите си научни работници, а реално всички сме заинтересовани. Или поне тези, които се опитваме и да мислим. Със сигурност ще получите много голяма подкрепа не само от научните работници. “


  1. (536)Светослав Събев, American Express, Manager


  1. (537)Виктор Робев, Picasse България, Програмист


  1. (538)Ивайло Видев, Еко Енергетика БГ ЕООД, Управител


  1. (539)Ивайло Бонев, Орак ООД, студент по астрономия, системен администратор


  1. (540)Екатерина Атанасова, CSC Bulgaria, Консултант


  1. (541) Армен Бохосиан, Acrow Bridges, Structural Engineer


Dori malkite darjavi niamat pravo da obrashtat grab na naukata i nauchnite izsledvania. Niama malki i goliami darjavi kogato stava duma za lichnosti s darba. Ne se znae kade i koga shte se rodi porednia genii. Primerite ot minaloto sa sa mnogo - Viktor Hampartsoumian, Jhon Atanasov, Steve Jobs, Nikola Tesla.


  1. (542)Николай Дянков, AVIQ Bulgaria, Software Engineer


  1. (543)Иван Баев, Техник

,

  1. (544)Мариана Христова,  Български Будители,  Инженер ИТ


  1. (545)Орлин Първанов, консултант, консултант


" Както масовият спорт е основата на пирамидата с Олимпийските върхове,  така и образованието и фундаменталните научни изследвания,  са необходимото условие за съществуването на приложната наука,  трансферът на технологии и „know-how”. " 


  1. (546)Бойка Коцева, преводач на свободна практика- бивш преподавател СУ, преводач на свободна практика


  1. (547)Chavdar Shekeedjiski, retired,


  1. (548)Lilia Simeonova, bivsh biolog v SU


  1. (549)Албена Шкодрова, журналист, журналист


  1. (550)Надежда Лазарова, Интериорен Дизайнер, Дизайнер


  1. (551)Чавдар Иванов, Delcam Plc,,  Консултант


  1. (552)Lyubomira Drenska,Patisserie Valerie,FOH


  1. (553)Валентина Иванова, Грабо Медия ООД, Копирайтър


  1. (554)Стефан Тутеков, "Компютри, мрежи ,  поддръжка.", Управител, "Науката,  като средство за борба с тесногръдието и простотията и упадъка."


  1. (555)Д-р Жени Милева,"Лекар,ИПСМП по алергология",Проф. ДМ, ДМН


Напълно съгласна. Без наука интелектуалната смърт на народа и държавата ще бъде окончателна и непреодолима."


  1. (556)Весела Момчева,хотел Спорт Палас**** Сливен,Управител


  1. (557)Канка Вантова,Гърция,икономист


  1. (558)Красимира Димитрова,Джи Пи Ес Контрол ЕАД,Експерт продажби


"Инвестирайки в науката, инвестираме в себе си и бъдещето си. Елементарно е да предположиш, че в противен случй си обречен..в дългосрочен план. Дългосрочния план е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ценен, уважаеми господа управляващи. Ако Вие нямате такъв е редно да не бъдете управляващи. "


  1. (559)Николай Стоянов,в. Капитал,журналист


  1. (560)Пламен Петков,Краско Ко ООД,Управител


"Докато няма българин носител на Нобелова награда за технология или научни постижения все ще гоним някой - дали американци, дали турци е все едно. Държавата не е правителството или партията. ДЪРЖАВАТА е волята на народа. Дано този народ има достатъчно потенциал да поиска да инвестира в бъсещето си!"


  1. (561)Петър Теодосиев и Росен Теодосиев,"списание "Българска Наука",главни редактори


”Ние от списание ""Българска Наука"" се опитваме от много време да популяризираме усилията на учените в България и да се даде гласност на техните постижения в медиите. Заставаме зад писмото и ще се надяваме все повече да се говори за наука и развитието й в България.”


  1. (562)Моника Иванова,Проарх АД,архитект


"Благодаря, че се застъпвате за България. Страна, в която очевидно е по-лесно да се примиряваш с обстоятелствата, пред това да работиш за промяната !"


  1. (563)Неделин Бояджиев,безработен